Литературната ни критика е задала жалоните за четене на „Бай Ганьо“, каза проф. Гайдаржиева на срещата „Алеко днес“ във Варна
Трябва да четем и да препрочитаме невероятните критически прозрения от съвременността на Алеко Константинов до наши дни, защото литературната ни критика е задала жалоните как да четем книгата „Бай Ганьо“, тази най-загадъчна творба в българската литература. Това сподели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, преподавател във Велкотърновския университет, която присъства днес на среща-разговор от инициативата „Алеко днес“ в Националния пресклуб във Варна. Проф. Гайдаржиева е родом от морския град и се занимава с история на литературната критика. Тя изтъкна, че в Алековата епоха всички се интересуват от това какво са написали критиците и именно те се превръщат в стожер на духовния ни живот, затова и ние днес, говорейки за писателя и героя му, трябва да се поразровим и да открием онези критически бисери и формули за творчеството, които се превръщат в ключове към разбирането ни на тази сложна творба. Тя даде пример с няколко именити мислители от епохата, като д-р Кръстьо Кръстев, нарекъл Бай Ганьо „злият гений“, и Иван Мешеков, определящ го за „изюден образ на идеала“. Цитира и Светлозар Игов, чиято книга, според нея, е най-доброто, написано за Щастливеца. Игов нарича „Бай Ганьо" „смешна, но невесела книга“ и добавя, че „усмивката, с която Алеко наблюдава своя герой, постепенно застива, за да се превърне вече отвъд книгата в ужас“. Тази усмивка на страданието, според Гайдаржиева, може да бъде видяна във великолепното изпълнение на ролята на спътника на Бай Ганьо, което прави Стоян Алексиев в българския филм с Георги Калоянчев. Неговата усмивка на финала се трансформира в плач, припомни тя и добави, че в образа на спътника можем да разпознаем горчивата усмивка на срама, трагическия смях на аристократа на духа, който обаче е очистителен, защото припознавайки се в Бай Ганьо ние се оттласкваме от него и се пречистваме. „Ние сме ваксинирани против байганьовщината със серума на алековия оздравителен европейски висок смях“, цитира тя Иван Мешеков. Според нея най-важното е, че тази книга изиграва същата обществено-възпитателна роля като „Епопея на забравените“ например, но по обратния път на сатирата. На срещата преподавателката сподели недоумението си, че има родителска група в социалните мрежи, която настоява „Бай Ганьо“ да бъде изхвърлен от учебниците, тъй като накърнява националното ни самочувствие. „Тези родители или не са чели книгата, или са ампутирали присъствието на спътника на героя, интелигента, българския европеец“, посочи Гайдаржиева. Нашата интелигенция още от съвременниците на писателя се е страхувала от вечността и непрестанните метаморфози на байганьовщината, но е изградила култ към Алековата личност като безпрецедентна в българската култура и тъкмо тя апелира творчеството му да се чете отвъд думите, между редовете, с многоточията, чрез аурата на писателската духовно-аристократическа личност, посочи преподавателката. Тя смята, че литературната ни критика е задала жалоните как да четем „Бай Ганьо“, а голямата дарба е подсказала на естета д-р Кръстев, че тази книга поставя отвъд злободневността вечните проблеми на човешкото съществуване. Проф. Гайдаржиева завърши с думи на Светлозар Игов, който смята, че „ако парафразираме Томас Елиът, който нарича Хамлет Мона Лиза на литературата, бихме могли да кажем, че Бай Ганьо е Мона Лиза на българската литература. „Бай Ганьо“ наистина е най-загадъчната българска книга, но това не е загадката на красотата“. Модераторът на срещите „Алеко днес“ доц. Йордан Ефтимов изказа мнение, че литературната критика е отслабнала като обществена роля днес, а това се отразява и на класиците, когато нямаме съвременен такъв, с когото да ги сравним. На дискусията във Варна присъстваха и генералният директор Кирил Вълчев, университетският преподавател доц. Морис Фадел, писателите Теодора Димова и Ангел Г. Ангелов, учителките Кръстина Манолова и Росица Димитрова, гл. редактор на вестник „КИЛ“ Ваня Колева, отговорният редактор на списание „“ Яница Христова, журналистът Константин Карагьозов. На дискусията Емил Демирев от Регионалната библиотека съобщи, че единият от прототипите на Бай Ганьо е работил във Варна.
|
|
Златното мастило
Владимир Левчев разкрива света на съня и сянката в новите си произведения
Владимир Левчев е значима фигура в българската литература, известен със своето уникално умение да свързва реалността на съня с поезията и прозата. Литературният критик подчертава, че творчеството му е способно да трансформира сенките в светлина, което позволяв ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Професор Александър Шурбанов разширява границите на разума в новия си сборник „Записано“
В новия сборник с есета на проф. Александър Шурбанов, озаглавен „Записано“, читателите ще открият дълбоки лични и философски размисли, които обхващат няколко десетилетия. Изданието е структурирано в тематични части, които подчертават вътрешната лог ...
Добрина Маркова
|
Милена Орешкова представя нови философски награди и иновации в литературата
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Дигитален клуб Брезник: Свободен достъп до интернет и нови знания
В Брезник бе открит нов дигитален клуб, който предоставя модерни условия за обучение и развитие на дигитални умения. Клубът е оборудван с три работни станции, включващи компютри с високоскоростен интернет, мултимедиен проектор и копирна техника. Тази инициатив ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Линди Уест тръгва по пътя на туристическия хаос и открива себе си в гласови бележки
Линди Уест (Lindy West) е известна със своето умение да комбинира хумор и дълбочина в писането си. Когато говорим за нейното ново произведение "Adult Braces", става ясно, че то е не просто книга, а пътешествие към самоосъзнаване. В него тя споделя за трудности ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Милена Орешкова представя нови философски награди и иновации в литературата
В последните години философията и литературата се сблъскват с нови предизвикателства и възможности, благодарение на иновации в начина, по който се представят и разпространяват идеи. Милена Орешкова, известна под псевдонима Мелина Ореа, е сред водещите фигури в ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Еми Стрезова представя „Тайната на Розенкрец“ и нови литературни хоризонти
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Шаманът на пилетата. Между криминален жанр и социална реалност
Ангелина Липчева
|
В италианската литература съществува тънка линия, която разделя комерсиалния криминален жанр от литературата, способна да отрази реалността по един изкривен начин. В това междинно пространство се движи Лоренцо Мацони (Lorenzo Mazzoni) – автор, който с всяка своя книга доказва, че е вероятно най-добрият представител на ноар жанра в независимата издателска сцена. С последното си произведение, ...
|
Златното мастило
Дигитален клуб Брезник: Свободен достъп до интернет и нови знания
Валери Генков
|
|
15:58 ч. / 28.07.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 3258 |
|
Трябва да четем и да препрочитаме невероятните критически прозрения от съвременността на Алеко Константинов до наши дни, защото литературната ни критика е задала жалоните как да четем книгата „Бай Ганьо“, тази най-загадъчна творба в българската литература.
Това сподели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, преподавател във Велкотърновския университет, която присъства днес на среща-разговор от инициативата „Алеко днес“ в Националния пресклуб във Варна.
Проф. Гайдаржиева е родом от морския град и се занимава с история на литературната критика. Тя изтъкна, че в Алековата епоха всички се интересуват от това какво са написали критиците и именно те се превръщат в стожер на духовния ни живот, затова и ние днес, говорейки за писателя и героя му, трябва да се поразровим и да открием онези критически бисери и формули за творчеството, които се превръщат в ключове към разбирането ни на тази сложна творба.
Тя даде пример с няколко именити мислители от епохата, като д-р Кръстьо Кръстев, нарекъл Бай Ганьо „злият гений“, и Иван Мешеков, определящ го за „изюден образ на идеала“.
Цитира и Светлозар Игов, чиято книга, според нея, е най-доброто, написано за Щастливеца. Игов нарича „Бай Ганьо" „смешна, но невесела книга“ и добавя, че „усмивката, с която Алеко наблюдава своя герой, постепенно застива, за да се превърне вече отвъд книгата в ужас“.
Тази усмивка на страданието, според Гайдаржиева, може да бъде видяна във великолепното изпълнение на ролята на спътника на Бай Ганьо, което прави Стоян Алексиев в българския филм с Георги Калоянчев. Неговата усмивка на финала се трансформира в плач, припомни тя и добави, че в образа на спътника можем да разпознаем горчивата усмивка на срама, трагическия смях на аристократа на духа, който обаче е очистителен, защото припознавайки се в Бай Ганьо ние се оттласкваме от него и се пречистваме.
„Ние сме ваксинирани против байганьовщината със серума на алековия оздравителен европейски висок смях“, цитира тя Иван Мешеков. Според нея най-важното е, че тази книга изиграва същата обществено-възпитателна роля като „Епопея на забравените“ например, но по обратния път на сатирата.
На срещата преподавателката сподели недоумението си, че има родителска група в социалните мрежи, която настоява „Бай Ганьо“ да бъде изхвърлен от учебниците, тъй като накърнява националното ни самочувствие.
„Тези родители или не са чели книгата, или са ампутирали присъствието на спътника на героя, интелигента, българския европеец“, посочи Гайдаржиева.
Нашата интелигенция още от съвременниците на писателя се е страхувала от вечността и непрестанните метаморфози на байганьовщината, но е изградила култ към Алековата личност като безпрецедентна в българската култура и тъкмо тя апелира творчеството му да се чете отвъд думите, между редовете, с многоточията, чрез аурата на писателската духовно-аристократическа личност, посочи преподавателката.
Тя смята, че литературната ни критика е задала жалоните как да четем „Бай Ганьо“, а голямата дарба е подсказала на естета д-р Кръстев, че тази книга поставя отвъд злободневността вечните проблеми на човешкото съществуване.
Проф. Гайдаржиева завърши с думи на Светлозар Игов, който смята, че „ако парафразираме Томас Елиът, който нарича Хамлет Мона Лиза на литературата, бихме могли да кажем, че Бай Ганьо е Мона Лиза на българската литература. „Бай Ганьо“ наистина е най-загадъчната българска книга, но това не е загадката на красотата“.
Модераторът на срещите „Алеко днес“ доц. Йордан Ефтимов изказа мнение, че литературната критика е отслабнала като обществена роля днес, а това се отразява и на класиците, когато нямаме съвременен такъв, с когото да ги сравним.
На дискусията във Варна присъстваха и генералният директор Кирил Вълчев, университетският преподавател доц. Морис Фадел, писателите Теодора Димова и Ангел Г. Ангелов, учителките Кръстина Манолова и Росица Димитрова, гл. редактор на вестник „КИЛ“ Ваня Колева, отговорният редактор на списание „“ Яница Христова, журналистът Константин Карагьозов.
На дискусията Емил Демирев от Регионалната библиотека съобщи, че единият от прототипите на Бай Ганьо е работил във Варна.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Оханами в София събра сакура, музика и поезия под сянката на японските вишни…
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ стана домакин на традиционния японски празник оханами, посветен на цъфтежа на вишните. Събитието, организирано от Асоциацията на завършилите Токайския университет в България, събра множество ...
|
Избрано
Димчо Цанов вдъхновява второкласниците с магията на книгите и собствените си литературни мечти
Учениците от II „в“ клас в Основно училище „Васил Левски“ в Ловеч имаха възможността да се срещнат с Димчо Цанов, родител на съученичка и автор на детски книги. Срещата се проведе в контекста на Международния ден на детската книга и ...
|
Катерина Хапсали разкрива тайните на индришето в новия си роман „Индрише“
|
Ако сте поропуснали
Бепе Мариано: Между хумор, лиризъм и социална критика
Бепе Мариано (Beppe Mariano) е поет, който е известен със своята уникален поетичен глас и многобройни награди в италианската лирика. Неговата последна антология, озаглавена "Думата, която ти дължа" (La parola che ti devo), издадена през 2025 година, е ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |