РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Литературната ни критика е задала жалоните за четене на „Бай Ганьо“, каза проф. Гайдаржиева на срещата „Алеко днес“ във Варна

Дата на публикуване: 15:58 ч. / 28.07.2023
Прочетена
3258
Златното мастило

Трябва да четем и да препрочитаме невероятните критически прозрения от съвременността на Алеко Константинов до наши дни, защото литературната ни критика е задала жалоните как да четем книгата „Бай Ганьо“, тази най-загадъчна творба в българската литература.

Това сподели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, преподавател във Велкотърновския университет, която присъства днес на среща-разговор от инициативата „Алеко днес“ в Националния пресклуб във Варна. 

Проф. Гайдаржиева е родом от морския град и се занимава с история на литературната критика. Тя изтъкна, че в Алековата епоха всички се интересуват от това какво са написали критиците и именно те се превръщат в стожер на духовния ни живот, затова и ние днес, говорейки за писателя и героя му, трябва да се поразровим и да открием онези критически бисери и формули за творчеството, които се превръщат в ключове към разбирането ни на тази сложна творба.

Тя даде пример с няколко именити мислители от епохата, като д-р Кръстьо Кръстев, нарекъл Бай Ганьо „злият гений“, и Иван Мешеков, определящ го за „изюден образ на идеала“.

Цитира и Светлозар Игов, чиято книга, според нея, е най-доброто, написано за Щастливеца. Игов нарича „Бай Ганьо" „смешна, но невесела книга“ и добавя, че „усмивката, с която Алеко наблюдава своя герой, постепенно застива, за да се превърне вече отвъд книгата в ужас“. 

Тази усмивка на страданието, според Гайдаржиева, може да бъде видяна във великолепното изпълнение на ролята на спътника на Бай Ганьо, което прави Стоян Алексиев в българския филм с Георги Калоянчев. Неговата усмивка на финала се трансформира в плач, припомни тя и добави, че в образа на спътника можем да разпознаем горчивата усмивка на срама, трагическия смях на аристократа на духа, който обаче е очистителен, защото припознавайки се в Бай Ганьо ние се оттласкваме от него и се пречистваме.

„Ние сме ваксинирани против байганьовщината със серума на алековия оздравителен европейски висок смях“, цитира тя Иван Мешеков. Според нея най-важното е, че тази книга изиграва същата обществено-възпитателна роля като „Епопея на забравените“ например, но по обратния път на сатирата. 

На срещата преподавателката сподели недоумението си, че има родителска група в социалните мрежи, която настоява „Бай Ганьо“ да бъде изхвърлен от учебниците, тъй като накърнява националното ни самочувствие.

„Тези родители или не са чели книгата, или са ампутирали присъствието на спътника на героя, интелигента, българския европеец“, посочи Гайдаржиева. 

Нашата интелигенция още от съвременниците на писателя се е страхувала от вечността и непрестанните метаморфози на байганьовщината, но е изградила култ към Алековата личност като безпрецедентна в българската култура и тъкмо тя апелира творчеството му да се чете отвъд думите, между редовете, с многоточията, чрез аурата на писателската духовно-аристократическа личност, посочи преподавателката.

Тя смята, че литературната ни критика е задала жалоните как да четем „Бай Ганьо“, а голямата дарба е подсказала на естета д-р Кръстев, че тази книга поставя отвъд злободневността вечните проблеми на човешкото съществуване. 

Проф. Гайдаржиева завърши с думи на Светлозар Игов, който смята, че „ако парафразираме Томас Елиът, който нарича Хамлет Мона Лиза на литературата, бихме могли да кажем, че Бай Ганьо е Мона Лиза на българската литература. „Бай Ганьо“ наистина е най-загадъчната българска книга, но това не е загадката на красотата“. 

Модераторът на срещите „Алеко днес“ доц. Йордан Ефтимов изказа мнение, че литературната критика е отслабнала като обществена роля днес, а това се отразява и на класиците, когато нямаме съвременен такъв, с когото да ги сравним.

На дискусията във Варна присъстваха и генералният директор Кирил Вълчев, университетският преподавател доц. Морис Фадел, писателите Теодора Димова и Ангел Г. Ангелов, учителките Кръстина Манолова и Росица Димитрова, гл. редактор на вестник „КИЛ“ Ваня Колева, отговорният редактор на списание „“ Яница Христова, журналистът Константин Карагьозов. 

На дискусията Емил Демирев от Регионалната библиотека съобщи, че единият от прототипите на Бай Ганьо е работил във Варна. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Туризмът е една от най-важните икономически и културни сфери за България, която има богатство от природни красоти, исторически паметници и културно наследство. В последни ...
Вижте също
Две години след дебюта си с първата стихосбирка „Самодива“ Екатерина Гаджева, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Смолян, отново з ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Кюстендил и историята – среща в архивите
Държавен архив – Кюстендил ще отбележи своя професионален празник с уникална изложба, озаглавена „Съкровищата на държавните архиви“, която ще бъде открита на 10 октомври в залата на Възрожденското училище в града. Това събитие е част от иници ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Удоволствието и демокрацията: Как движението за бавна храна и изкуствата предлагат нов модел за икономиката
Движението на изкуствата и занаятите (Arts and Crafts) и движението за бавна храна (Slow Food) предлагат важни уроци за демокрацията. Привържениците на "добрия дизайн" в края на деветнадесети век и "добрата храна" в края на двадесети и началото на двадесет и п ...
Добрина Маркова
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
Валери Генков
Златното мастило
Трансформация и традиция в поезията на Ивайло Иванов
Сборникът „Изборът на поета: Ивайло Иванов“ представлява значимо събитие в българската литературна култура, като съчетава академична задълбоченост с дълбоко уважение към личността и творчеството на един от най-ярките поети на съвременната българска ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
Изабел Овчарова - Изи: гласът на младите в литературата
Изабел Овчарова-Изи е една от свежите и вдъхновяващи личности в съвременната българска културна сцена. Тя е не само писателка, но и популярна инфлуенсърка, която чрез социалните мрежи и своите книги успява да достигне до широка аудитория, особено младежи и хор ...
Валери Генков
Златното мастило
Кюстендил и историята – среща в архивите
Държавен архив – Кюстендил ще отбележи своя професионален празник с уникална изложба, озаглавена „Съкровищата на държавните архиви“, която ще бъде открита на 10 октомври в залата на Възрожденското училище в града. Това събитие е част от иници ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Дунав от думи: Среща с литературата на нашето време
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Дарени документи като мост към миналото на Силистра
Добрина Маркова
Работещите в Държавния архив в Силистра ще отбележат своя професионален празник на 10 октомври с изложба, озаглавена "Дарени документи – историческо наследство". Тази инициатива е важен момент за съхраняването и популяризирането на богатото историческо и културно наследство на региона. Експозицията включва разнообразни документи, фотографии и материали, предоставени от граждани и институции ...
Литературен обзор
Възраждането на модернизма в сърцето на Виена и България
Добрина Маркова
Експресивно
Художниците от Худсън Ривър Скул (Hudson River School) започват да рисуват пейзажи на североизт ...
Начало Златното мастило

Литературната ни критика е задала жалоните за четене на „Бай Ганьо“, каза проф. Гайдаржиева на срещата „Алеко днес“ във Варна

15:58 ч. / 28.07.2023
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
3258
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

Трябва да четем и да препрочитаме невероятните критически прозрения от съвременността на Алеко Константинов до наши дни, защото литературната ни критика е задала жалоните как да четем книгата „Бай Ганьо“, тази най-загадъчна творба в българската литература.

Това сподели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, преподавател във Велкотърновския университет, която присъства днес на среща-разговор от инициативата „Алеко днес“ в Националния пресклуб във Варна. 

Проф. Гайдаржиева е родом от морския град и се занимава с история на литературната критика. Тя изтъкна, че в Алековата епоха всички се интересуват от това какво са написали критиците и именно те се превръщат в стожер на духовния ни живот, затова и ние днес, говорейки за писателя и героя му, трябва да се поразровим и да открием онези критически бисери и формули за творчеството, които се превръщат в ключове към разбирането ни на тази сложна творба.

Тя даде пример с няколко именити мислители от епохата, като д-р Кръстьо Кръстев, нарекъл Бай Ганьо „злият гений“, и Иван Мешеков, определящ го за „изюден образ на идеала“.

Цитира и Светлозар Игов, чиято книга, според нея, е най-доброто, написано за Щастливеца. Игов нарича „Бай Ганьо" „смешна, но невесела книга“ и добавя, че „усмивката, с която Алеко наблюдава своя герой, постепенно застива, за да се превърне вече отвъд книгата в ужас“. 

Тази усмивка на страданието, според Гайдаржиева, може да бъде видяна във великолепното изпълнение на ролята на спътника на Бай Ганьо, което прави Стоян Алексиев в българския филм с Георги Калоянчев. Неговата усмивка на финала се трансформира в плач, припомни тя и добави, че в образа на спътника можем да разпознаем горчивата усмивка на срама, трагическия смях на аристократа на духа, който обаче е очистителен, защото припознавайки се в Бай Ганьо ние се оттласкваме от него и се пречистваме.

„Ние сме ваксинирани против байганьовщината със серума на алековия оздравителен европейски висок смях“, цитира тя Иван Мешеков. Според нея най-важното е, че тази книга изиграва същата обществено-възпитателна роля като „Епопея на забравените“ например, но по обратния път на сатирата. 

На срещата преподавателката сподели недоумението си, че има родителска група в социалните мрежи, която настоява „Бай Ганьо“ да бъде изхвърлен от учебниците, тъй като накърнява националното ни самочувствие.

„Тези родители или не са чели книгата, или са ампутирали присъствието на спътника на героя, интелигента, българския европеец“, посочи Гайдаржиева. 

Нашата интелигенция още от съвременниците на писателя се е страхувала от вечността и непрестанните метаморфози на байганьовщината, но е изградила култ към Алековата личност като безпрецедентна в българската култура и тъкмо тя апелира творчеството му да се чете отвъд думите, между редовете, с многоточията, чрез аурата на писателската духовно-аристократическа личност, посочи преподавателката.

Тя смята, че литературната ни критика е задала жалоните как да четем „Бай Ганьо“, а голямата дарба е подсказала на естета д-р Кръстев, че тази книга поставя отвъд злободневността вечните проблеми на човешкото съществуване. 

Проф. Гайдаржиева завърши с думи на Светлозар Игов, който смята, че „ако парафразираме Томас Елиът, който нарича Хамлет Мона Лиза на литературата, бихме могли да кажем, че Бай Ганьо е Мона Лиза на българската литература. „Бай Ганьо“ наистина е най-загадъчната българска книга, но това не е загадката на красотата“. 

Модераторът на срещите „Алеко днес“ доц. Йордан Ефтимов изказа мнение, че литературната критика е отслабнала като обществена роля днес, а това се отразява и на класиците, когато нямаме съвременен такъв, с когото да ги сравним.

На дискусията във Варна присъстваха и генералният директор Кирил Вълчев, университетският преподавател доц. Морис Фадел, писателите Теодора Димова и Ангел Г. Ангелов, учителките Кръстина Манолова и Росица Димитрова, гл. редактор на вестник „КИЛ“ Ваня Колева, отговорният редактор на списание „“ Яница Христова, журналистът Константин Карагьозов. 

На дискусията Емил Демирев от Регионалната библиотека съобщи, че единият от прототипите на Бай Ганьо е работил във Варна. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Кюстендил и историята – среща в архивите
Добрина Маркова
Златното мастило
Удоволствието и демокрацията: Как движението за бавна храна и изкуствата предлагат нов модел за икономиката
Добрина Маркова
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
Валери Генков
Всичко от рубриката
Възраждането на феникса в поезията на Екатерина Гаджева
Валери Генков
Две години след дебюта си с първата стихосбирка „Самодива“ Екатерина Гаджева, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Смолян, отново з ...
Подиум на писателя
Литературният октомври: Вълнуващи нови заглавия на световни автори
Добрина Маркова
Експресивно
Изабел Овчарова - Изи: гласът на младите в литературата
Валери Генков
Златното мастило
Кюстендил и историята – среща в архивите
Добрина Маркова
Авторът и перото
Дунав от думи: Среща с литературата на нашето време
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Дарени документи като мост към миналото на Силистра
Добрина Маркова
Литературен обзор
Възраждането на модернизма в сърцето на Виена и България
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Славянското книжовно богатство – достъпно за всички чрез ново партньорство
Добрина Маркова
Експресивно
Изкуството на обезлесяването
Добрина Маркова
Експресивно
Интересни книги от малки издателства, които не искате да пропуснете тази есен
Валери Генков
Експресивно
Сватбата като арена за себеоткриване
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Иван Клима – писателят, който разказваше за свободата в тъмните дни на Европа
Иван Клима, чешки писател и дисидент, чието творчество е дълбоко свързано с борбата срещу тоталитарните режими в Европа през 20-и век. Роден като Иван Каудерс в Прага, той преживя най-черните страници на историята на континента си – депортирането в ...
Избрано
Паскуале Алегро разкрива дълбочината на отношенията
В своята нова творба „Ако смяташ, че е правилно“ (2025) италианският писател Паскуале Алегро (Pasquale Allegro) представя дълбок и емоционален монолог между сина Марко и баща му Алберто. Тази история, издадена от Arkadia, разкрива сложността на ...
Йога като упражнение или духовна практика?
Ако сте поропуснали
Светът на книгите и кукления театър създава нови хоризонти за малките любители на изкуството
Кукленият театър в Русе и Регионалната библиотека "Любен Каравелов" обединяват сили в една вдъхновяваща инициатива, която цели да насърчи децата към четене и театрално изкуство. Проектът "Светът на книгите и кукления театър" е поредното доказателство за ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.